Здравейте,

Добре дошли на гости в моя блог!

Надявам се да се чувствате добре сред моите мисли, преживявавания, идеи и интереси.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Из "Упражнения по стил" от Реймон Кьоно

...или 99 начина да се разкаже една банална случка.

Случката:
"Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го бласкал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: " Ще трябва да добавиш едно копча на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо."

Тарикатско:
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим - кво?- един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли - вика му - да си отваряш зъркелите? Нарочно - циври му - ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. - Барни тва копче и ще си тупалка!".

Философско:
Уникални и крупни мащаби на урбанизацията с аподиктична методичност демонстрират на феноменалнологическата спиритуалност квинтесенциятата на темпоралните и ексцентричите евентуалности. Философът, спорадично проникващ в елемантарната и утилитарна инекзистенциалност на конкретен транспортен обект, е в компетенцията си да констатира с проницателните прийоми на персоналната си обозримост мимолетните и неколоритни признаци на едно профанизирано рацио, маркирано с дългия врат на суетата и декорирано с кордата на примитивността. Тази материя, необременена от обективна ентелехия, в безапелационния и безкомромисен императив на своя витален и рекриминативен елан, е рецесивно агресивна спрямо необерклианската иреалност на едно органично тяло с индиферентен манталитет. В конкретния случа комрометиращият аморален акт инспирира по-ирационалния отдвамата субекти към промяна на битиетото, при което той деградира до примитивни субстанции и елементи.
Философския експеримент просперира нормално със спонтанната и аналогичната дублетна поява на цитирания субект, акомпаниран от елемнтарната шивашка реплика, третираща базата на конструктивното разбирателство на концепта за екстериорно копче, ситуирано от социологическа гледна точка под оптималния лимит.

Кулинарно:
След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце,най-сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпосталял от диета врат и на тиквана с мекица, на която се отрояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на еди (попарен, сякаш са му изяли десерта) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар колкото поеме!) в една опразнена формичка кейк.
Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сент Саварин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник(от тия дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше локуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса-

Следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря за изказаното мнение.