Здравейте,

Добре дошли на гости в моя блог!

Надявам се да се чувствате добре сред моите мисли, преживявавания, идеи и интереси.

петък, 3 юни 2011 г.

tangram game

tangram game

Из "Упражнения по стил" от Реймон Кьоно

Продължение... от

Отракано
В омнибуса, веднъж по обед, се натресох на следната трагикомедийка. Един образ, който ми обра точките с дългия си врат и със сиджимката на капата си(носят ги напоследък, ама аз не съм чак толкоз мръднал!), като го пресова тарапаната, се изпречи на съседа си. И си мисли, че като се перчи, никой няма да чатне ще за мухльо е. Та същият тоя обвини оня, че го настъпвал методично и системнатично по лачените патъци. И това - всеки път, когато се качвали или слизали разни дами и господа, тръгнали за Шампере. Ама пустото му конте даже и не изчака да го викнат на ринга, та да му поогледаме излагацията, ами драсна да седне, сякаш ни е изпонатръшкало всичките.
Два часа по-късно, вече на чист въздух, отново видях образа, за който ви разправям, ама вече зяпнал в устата на друг такъв като него, който му наливаше в главата как да си вее гъзовейката на обществени места.

Макароническо
Солемиото беше в зенита на визитацията си, когато циркулирах воаяжно из парижкото сити с южномаршрутния пасажерен аутобус. И апропо констатирах екзистенцията на един неопрятен денди, който не се чувстваше ол райт, тъй като имаше пресантиман, че някакъв пасажер го комплексира де юре и де факто, като го настъпва по трандафорите. Но той абдикира от скандалната афера заради един шезлонг, както не би постъпил еврибари.
Като дебаркирах пред плаца на гара Сен Лазар, го видях да прави чейндж с друг денди за една капса на канадката си. И всичко им беше окей, а аз си казах: "Се ла ви."

Сонет
Голобрад, със странна шапка - о, човек без вкус!
Хилаво нищожество с меланхолична шия
(дълга!) чакаше, като препило със ракия,
да го вземе (ако мине!) някой автобус.

И нарочно точно който трябваше дойде,
но платформата му (както често се оказва!)
бе препълнена догоре с разни хора пазва -
пурата си да изтръскаш нямаше къде.

И жирафчето, описано в куплета първи
срещу пътника съседен тропна гневно с крак,
че го предизвиквал, вика, да се леят кърви,

но към пейката офейка най-безотговорно...
Мина време. А на връщана пък друг глупак
гледаше на тоалета копчето му горно.

Като множества
В автобус А да обозначим с В множеството от возещите се в него пътници като В=В1+В2, където В1 е множеството пътници, които се возят прави, а В2 - множеството пътници, които се возят седнали. На дадена спирка е множеството от нови (Н) пътници, които чакат автобус А, за да се качат в него. От своя страна Н се състои то Н1 и Н2, където Н1 е множеството от качилите се нови пътници, включили се в множеството пътници, които се возят прави (В1), а Н2 - множество от качилите се нови пътници, включили се в множеството пътници, които се возят седнали (В2). Докажете, че Н2=0.
До обозначим със С множеството от суингите в автобус А, което се изобразява като С=с’=1, т.е. се свежда до един елемент. При събирането на едно място на едночлена с’ и едночлена В1’ се получава многочленът Р (т.е. Р=с’+В1’), което е множеството от ругатните на с’. А при следващото действие имаме Н2 ≠0=с’.
Сега пък да обозначим с множество минувачи пред гарата Сен Лазар, в която е включено и множеството суинги С, където С = с + с’’, а К - множеството на копчета върху палтото на с*. Да се докаже, че К1 е единствената възможна проекция върху палтото на с’ според с’’.

И още 92 варианта на историята може да прочетете в книгата...:)

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Из "Упражнения по стил" от Реймон Кьоно

...или 99 начина да се разкаже една банална случка.

Случката:
"Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го бласкал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: " Ще трябва да добавиш едно копча на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо."

Тарикатско:
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим - кво?- един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли - вика му - да си отваряш зъркелите? Нарочно - циври му - ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. - Барни тва копче и ще си тупалка!".

Философско:
Уникални и крупни мащаби на урбанизацията с аподиктична методичност демонстрират на феноменалнологическата спиритуалност квинтесенциятата на темпоралните и ексцентричите евентуалности. Философът, спорадично проникващ в елемантарната и утилитарна инекзистенциалност на конкретен транспортен обект, е в компетенцията си да констатира с проницателните прийоми на персоналната си обозримост мимолетните и неколоритни признаци на едно профанизирано рацио, маркирано с дългия врат на суетата и декорирано с кордата на примитивността. Тази материя, необременена от обективна ентелехия, в безапелационния и безкомромисен императив на своя витален и рекриминативен елан, е рецесивно агресивна спрямо необерклианската иреалност на едно органично тяло с индиферентен манталитет. В конкретния случа комрометиращият аморален акт инспирира по-ирационалния отдвамата субекти към промяна на битиетото, при което той деградира до примитивни субстанции и елементи.
Философския експеримент просперира нормално със спонтанната и аналогичната дублетна поява на цитирания субект, акомпаниран от елемнтарната шивашка реплика, третираща базата на конструктивното разбирателство на концепта за екстериорно копче, ситуирано от социологическа гледна точка под оптималния лимит.

Кулинарно:
След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце,най-сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпосталял от диета врат и на тиквана с мекица, на която се отрояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на еди (попарен, сякаш са му изяли десерта) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар колкото поеме!) в една опразнена формичка кейк.
Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сент Саварин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник(от тия дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше локуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса-

Следва продължение...