Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

"Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да е.
Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде.
не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
Действителността около мен е такава, каквато е.
.......................................................
Аз не съм този, който бих искал да съм.
Не съм този, който би трябвало да бъда.
Не съм този, който майка ми искаше да стана.
Дори не съм този, който бях.
Аз съм този, който съм.
.......................................................
Ти не си този, който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.
Ти не си такъв, какъвто искам аз.
Ти си такъв, какъвто си.
да приема тоза означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш.
Неотдавна започнах да дефинирам истинската любов като безкористната задача да създаваме пространство, за да може другия да бъде този, който е."

ТЪРСАЧЪТ
"Тъсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който неременно знае какво търси. Просто е човек,чийто живот представлява търсене."
.............................................................................

Познаваме ли се? Познаваме ли човекът до себе си? Приемаме ли го? Търсим ли? Знаем ли какво търсим?следва продължение...