Из "Приказки за размисъл" Хорхе Букай

В живота си мразим и отхвърляме черти у другите и дори у нас самите, които смятаме за презрени, опасни или безполезни...Въпреки това, ако си дадем време, в един момент разбираме колко трудно ще ни бъде да живеем без нещата, които някога сме отхвъляли.

ИСКАМ

Искам да ме изслушваш, биз да ме съдиш.
искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш...че днес можеш да разчиташ на мен...
БЕЗУСЛОВНО.

ИЛЮЗИЯ

Имало някога дебел и грозен селянин,
който се влюбил (как иначе)
в прелестна русокоса принцеса...
Един ден принцесата - иди, че разбери защо-
целунала дебелия и грозен селянин...
и той магически се превърнал
в строен и напет принц.
(Такъв поне го виждала тя...)
(Такъв поне се чувствал той...)
..............................................................
Следва продължение............

Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

"Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да е.
Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде.
не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
Действителността около мен е такава, каквато е.
.......................................................
Аз не съм този, който бих искал да съм.
Не съм този, който би трябвало да бъда.
Не съм този, който майка ми искаше да стана.
Дори не съм този, който бях.
Аз съм този, който съм.
.......................................................
Ти не си този, който имам нужда да си.
Ти не си този, който беше.
Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.
Ти не си такъв, какъвто искам аз.
Ти си такъв, какъвто си.
да приема тоза означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш.
Неотдавна започнах да дефинирам истинската любов като безкористната задача да създаваме пространство, за да може другия да бъде този, който е."

ТЪРСАЧЪТ
"Тъсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който неременно знае какво търси. Просто е човек,чийто живот представлява търсене."
.............................................................................

Познаваме ли се? Познаваме ли човекът до себе си? Приемаме ли го? Търсим ли? Знаем ли какво търсим?следва продължение...